(ИГРА ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА С ВЪОБРАЖЕНИЕ)

Основната теза на всички книги за положително или успешно мислене е, че мислите ни създават нашия свят. Логично; всяко действие първо е било идея. 

Често си мечтаем за разни неща, като нова работа или повечко пари. Мислим си колко добре би било да срещнем човек, когото да обичаме и той да ни отвръща със същото,  да пътуваме, да се изявяваме...

Искаме различни неща, но в повечето случаи се отказваме предварително с мисълта: „Би било добре да се случи, но едва ли ще стане.” След което потъваме в ежедневните си мисли и забравяме за желанията си. Но какво ще стане, ако те стоят постоянно пред очите ни, напомнят ни за съществуването си и ни призовават да ги сбъднем?

Предлагам ви да си направите карта на желанията или както обикновено я наричат, карта на съкровищата. Все едно искате разни неща от Златната рибка, но в нейната роля се явява вашето въображение.

Картата изглежда като багуа; това е схема, използвана във фън шуй, но сега ще я използваме за друга цел.

Намислете си какво искате да постигнете във всяка една от посочените житейски области. Изискването е да го желаете искрено и от сърце. След което подберете подходяща картинка и я залепете на листа или на картона, който сте избрали като основа за картата. Може да рисувате, да изрежете снимки или картички; въпросът е изображението да отговаря максимално на желанието ви.

След като направите картата, я закачете там, където ще я виждате постоянно. По такъв начин тя ще ви припомня мечтите. Ако се притеснявате, че някой ваш близък ще ви се присмива или ще разколебава увереността ви, сложете картата на по-закътано и лично място.   

Като говорим за желания, бих искала спомена още някои моменти.

Когато желаете нещо от Вселената, (Бог, Висшата Сила, Световния Разум или както вие си го наричате), искайте го, както искат малките деца. Те не казват: „Мамо, зная, че най-вероятно няма да ми купиш това (шоколадче, кукла, мече, камионче...), но все пак бих желал/а да го имам.” Детето не говори и не действа по този начин. То ви показва това, което желае, сочи ви го със светнали очи, моли, иска, настоява. Желае съкровището си с цялото си същество!

Ако не можете да му купите играчката и му кажете, че трябва да почака, то не се отказва. Когато споменете, че покупката трябва да се отложи с един месец, още на другия ден малчуганът пита дали месецът не е вече минал и колко време остава. Накрая най-често неговата настойчивост се награждава.

Детето не пита как точно ще придобие желаното. Не се интересува кой ще спечели парите за подаръка, не се тревожи подходящ ли е моментът и по какъв начин точно ще се сбъдне мечтата му. Интересува се само от резултата!  

Когато получи подаръка си, детето се радва искрено! Не  казва едно учтиво: „Благодаря!”, не сдържа емоциите и щастливия си смях. Неговата радост е вашата награда. Ето защо децата най-често получават подаръци.

И тъй, ако искаме да получим подаръци от Вселената, трябва да се държим като децата.

Да искаме, да бъдем настойчиви в желанията си, да не се питаме как точно Вселената ще ги осъществи, да се радваме, когато се сбъднат!